Когато мелтем, бабешкият комплекс и Ла Бубо ти скапват морето, но...
Как се стигна дотук
Мъжът ми толкоз ненавижда морето, че желае да го бетонира. Буквално, не се майтапя. И откакто предходната година го заведох на каравана в Градина, където му се наложи да живее две седмици, изрично ми беше неразрешено тази година аз да се занимавам с резервациите на почивките, които са свързани най-вече с планината. А на мен нищо не може да ми размени морето, не че не съм почитател на планинските гледки.
И такааа… Човекът си харесал 120 квадрата мезонет в комплекс в Черноморец, с впечатляващ басейн, голяма градина, на 200 метра от плажа. Да не му се постанова, недай си Боже, да стига до такава степен. Дестинацията е инцидентно определена, резервацията направена в последния миг, тъй като е работохолик и в никакъв случай не е несъмнено по кое време тъкмо ще може да почива. Освен това е и върл киноман, изгледал всички филми на света, а в този момент, както всички знаят, силата е в сериалите и в действителност има доста положителни такива. Та добре си го беше измислил – сериалче на климатик по през целия ден и размотаване напред-назад вечер.
Всичко вървеше чудно, до момента в който не стигнахме до комплекса, който е голям. Изведнъж се озовахме в клопката на няколко здания със сходни имена. Ключът от мезонета се намираше в някакъв бокс – екстра, не се занимаваш с хора и непотребни пояснения, само че по този начин и не ни беше обявено в коя от всичките огледални здания да отидем.
Обадихме се на обозначения телефон от Booking. На слушалката се чу странна и неразбираема тирада – глас на жена, която грам не приказва български, британски, испански, немски, таджикистански, френски. В последна сметка се оказа рускиня, която се пробва да приказва български, само че не ѝ се получава. Грам не можа да ни ориентира, но все тая. Намерихме комплекса с шанс и непримиримост, до момента в който обикаляхме вратите на комплексите в опити чипът да ни върже.
Намерихме го. Най-накрая дотътрихме вътре големите куфари. 120 квадрата, но различен път – 60-70 са. Малък етаж с кухненски бокс, кухненска маса с четири столчета, диван с дребна плазма и втори етаж, до който се стига по витиевати железни стълби.
Там се обитават две дребни спални с баня и тоалетна. Не е каравана с хубаво антре и аспект към морето, но става. Моите планове не са да заставам в комплекса. Пускам куфарите и отивам да видя плажа и морето. Детето подскача от наслада след тези няколко часа път с пет почивки.
Първото усещане от плажа на Черноморец
Най-близкият, на 200 м от нас, е на къмпинг Черноморец. Той е екологично приет – притежател на влиятелния интернационален знак „ Син байрак “ за непорочност, сигурност и чудесно ръководство на околната среда. Мятаме се натам, детето скача с едни подводни очила. И аз подрипвам – морееее. Плажът съставлява каменист залив, едната част от който е платена, другата – свободна, с накацали на към метър разстояние хора. Като цяло е гъч, а и пристигам късно. Мятаме една забрадка на плажа и скачаме в морето. Най-накрая. Басейнът е огромен, само че през днешния ден го пропущаме. Ще виждам на следващия ден да съм на плажа в Градина – камъните във водата не са моите.
Прибираме се да се изкъпем. Банята е с душ кабина, която в опита си да затворя, се пробва да се сгромоляса върху мен. Душът пръска на всички места, само че не и по мен, но все тая. Нали съм на море, няма да си скапвам настроението.
Бях не запомнила какво е да живееш в кутийка
Аз съм човек, за който животът в центъра на София или към него постоянно е бил привилегия. С появяването на дете и самотни бродения към парка Заимов и Борисова градина с куче, количка, както и заети приятелки, които да се разхождат с теб, светогледът ми малко се промени. Сега пребивавам в по-малък град наоколо до София, детето се разхожда до центъра само̀, пребивавам в къща с двор и през лятото нормално ви пиша отдолу под шатрата, до момента в който двете кучета се пробват ми пречат.
Отиваш на отмора, само че попадаш в затвор
Повратният миг, в който осъзнах, че съм попаднала в кутийка, беше когато за първи път излязох да простра плажните кърпи на терасата. Мега тесните тераси с мега многото съседи, които си лягат в 9 вечерта – в което неприятно няма, само че и това не е моето.
Още в първата вечер ме удари мощна клаустрофобия. Звуците на щурци и таралежите от прилежащия занемарен двор внезапно ми залипсваха. Детето спи, тишината е гробищна, нямаш право да издаваш какъвто и да било тон – всички спят. Чашата бяло вино с мъжа ми минава шушукайки.
Звуците от хрупането на бадемите, които си хапва с уискито, бият на уши – не че мляска, просто нищо друго не се чува. Започвам да си мисля, че на гробищата има малко повече живот, в сравнение с тук. Заведенията в Черноморец също затварят рано. Стоя си зад оградената дребна тераса, потънала в екзистенциална тъга.
През деня чуваш по какъв начин хората вървят до тоалетна и решаваш да избягаш на плажа. Басейнът не е за мен. Има хиляди забрани – не можеш да внасяш храна и питиета, да се къпеш или плажуваш от два до четири, да пушиш.
Решаваме да отскочим до плажа на Градина. Той е необятен, водата чиста и нормално тиха. Да, но не. Точно в този миг и природата взема решение да ми отмъсти – мелтем напряко ни отвява.
Силният североизточен вятър ще беснее дни наред и ще е причина за огромно неспокойствие по морето, написа ФрогНюз тъкмо в този ден. Температурите ще са високи, само че хората би трябвало да са нащрек на морския бряг. В морето ще има изключително мощни безредици, тъй като вълните се образуват точно от мелтем – августовският вятър, който съгласно старите морски вълци " обръща морето ".
Страхотно – тъкмо това желая да чуя. Купувам си зелена шапка идиотка, с цел да не ми хвърчи косата във всички направления и се насочваме към Кайт бара. Мъжът ми е във екстаз – плажът ще е от бара. Поръчваме си по един коктейл, само че детето бързо припомня за себе си: “Мамооо, аз какво ще върша в този момент – не мога да се окъпвам в морето, не мога да си играя на плажа, тъй като ще ме отнесе, какво ще правяяя? ”.
Решавам да скатая малко от фамилната идилийка и да отида на разходка. На плажа има много спасителки. И защото са ми забавни, а имам опрощение да си приказвам с непознати хора, вземам решение да взема по едно изявление.
Кинезитерапевтка, академични учител, преподавател, инструктор по ски. Свобода – цяло лято на къмпинг на морето с децата, фантазия. Запознавам се с мега яки хора с мега яки истории, които ще ви описвам в идващите дни. Следобедът ми се оправя. Връщам се на Кайта със заряд и жадност за още диалози. Докато си приказвам с барманката в опит да поразпитам за оня клип от Джулая с боклуците по пясъка, чувствам една дребна ръчичка да ме побутва в тил: “Мамо, хайде, тръгваме. Искам хвърчило, за какво си говореше с тези хора, нали не ги познаваш? ”.
Намираме хвърчило, само че то не е по никакъв начин задоволително. Знаете, децата на отмора са извънредно превъзбудени: “Кога ще влизаш във водата, по кое време ще вървим на бънджито, може ли да ми вземеш нещо, дай най-малко два лв. за автомат с топчета, за какво през днешния ден няма да вървим в Созопол, няма ли да излизаме довечера, желая Ла Бубо ”.
Какво е Ла Бубо
Произлиза от въображението на художника Касинг Лунг. През 2019-а долита в обятията на китайската компания за колекционерски кутии Pop Mart, където става тотална сензация. Ла Бубо се продават в blind boxes – дребни кутийки, тъй че в никакъв случай не знаеш кой от моделите ще ти се падне – малко като лотария.
Днес има стотици разновидности: от дребни плюшени ключодържатели до големи специфични издания – някои костват стотици долари, а легендите приказват даже и за мистериозни фигури, за които се наддават десетки хиляди.
Почти вяко дете, което виждаме по крайбрежните улици, влачи в ръка по най-малко едно Ла Бубо – в действителност е шлагер.
Голямата цел е да се падне секретното, каквото и да значи това. Ние имаме четири броя, само че секретното все не се пада.
Взимаме следващото Ла Бубо и след вечеря в Созопол се насочваме на обичайна разходка в остарелия град. Обожавам това място – с всичките му сергийки, папагали, актьори и улични музиканти. Да, през последните години малко са се оляли с цените, само че до момента в който има пазаруване, ще има и предложение.
И в случай че се чудите къде съм – ще ме видите по-скоро в Созопол и Градина, в сравнение с в Черноморец. Не тъй като там е толкоз зле, а тъй като съм жаба с рога и всеки си има обичани места, от които в никакъв случай не желае да избяга.
Тихите вечери боря с писане, детските прищевки – с усмивка, а мелтем от през днешния ден към този момент го няма, тъй че не ме мислете – добре съм. Не тъй като всичко е топ, а тъй като нищо не може да помрачи хубавото ми въодушевление, когато съм на море.
Констанца Илиева
Мъжът ми толкоз ненавижда морето, че желае да го бетонира. Буквално, не се майтапя. И откакто предходната година го заведох на каравана в Градина, където му се наложи да живее две седмици, изрично ми беше неразрешено тази година аз да се занимавам с резервациите на почивките, които са свързани най-вече с планината. А на мен нищо не може да ми размени морето, не че не съм почитател на планинските гледки.
И такааа… Човекът си харесал 120 квадрата мезонет в комплекс в Черноморец, с впечатляващ басейн, голяма градина, на 200 метра от плажа. Да не му се постанова, недай си Боже, да стига до такава степен. Дестинацията е инцидентно определена, резервацията направена в последния миг, тъй като е работохолик и в никакъв случай не е несъмнено по кое време тъкмо ще може да почива. Освен това е и върл киноман, изгледал всички филми на света, а в този момент, както всички знаят, силата е в сериалите и в действителност има доста положителни такива. Та добре си го беше измислил – сериалче на климатик по през целия ден и размотаване напред-назад вечер.
Всичко вървеше чудно, до момента в който не стигнахме до комплекса, който е голям. Изведнъж се озовахме в клопката на няколко здания със сходни имена. Ключът от мезонета се намираше в някакъв бокс – екстра, не се занимаваш с хора и непотребни пояснения, само че по този начин и не ни беше обявено в коя от всичките огледални здания да отидем.
Обадихме се на обозначения телефон от Booking. На слушалката се чу странна и неразбираема тирада – глас на жена, която грам не приказва български, британски, испански, немски, таджикистански, френски. В последна сметка се оказа рускиня, която се пробва да приказва български, само че не ѝ се получава. Грам не можа да ни ориентира, но все тая. Намерихме комплекса с шанс и непримиримост, до момента в който обикаляхме вратите на комплексите в опити чипът да ни върже.
Намерихме го. Най-накрая дотътрихме вътре големите куфари. 120 квадрата, но различен път – 60-70 са. Малък етаж с кухненски бокс, кухненска маса с четири столчета, диван с дребна плазма и втори етаж, до който се стига по витиевати железни стълби.
Там се обитават две дребни спални с баня и тоалетна. Не е каравана с хубаво антре и аспект към морето, но става. Моите планове не са да заставам в комплекса. Пускам куфарите и отивам да видя плажа и морето. Детето подскача от наслада след тези няколко часа път с пет почивки.
Първото усещане от плажа на Черноморец
Най-близкият, на 200 м от нас, е на къмпинг Черноморец. Той е екологично приет – притежател на влиятелния интернационален знак „ Син байрак “ за непорочност, сигурност и чудесно ръководство на околната среда. Мятаме се натам, детето скача с едни подводни очила. И аз подрипвам – морееее. Плажът съставлява каменист залив, едната част от който е платена, другата – свободна, с накацали на към метър разстояние хора. Като цяло е гъч, а и пристигам късно. Мятаме една забрадка на плажа и скачаме в морето. Най-накрая. Басейнът е огромен, само че през днешния ден го пропущаме. Ще виждам на следващия ден да съм на плажа в Градина – камъните във водата не са моите.
Прибираме се да се изкъпем. Банята е с душ кабина, която в опита си да затворя, се пробва да се сгромоляса върху мен. Душът пръска на всички места, само че не и по мен, но все тая. Нали съм на море, няма да си скапвам настроението.
Бях не запомнила какво е да живееш в кутийка
Аз съм човек, за който животът в центъра на София или към него постоянно е бил привилегия. С появяването на дете и самотни бродения към парка Заимов и Борисова градина с куче, количка, както и заети приятелки, които да се разхождат с теб, светогледът ми малко се промени. Сега пребивавам в по-малък град наоколо до София, детето се разхожда до центъра само̀, пребивавам в къща с двор и през лятото нормално ви пиша отдолу под шатрата, до момента в който двете кучета се пробват ми пречат.
Отиваш на отмора, само че попадаш в затвор
Повратният миг, в който осъзнах, че съм попаднала в кутийка, беше когато за първи път излязох да простра плажните кърпи на терасата. Мега тесните тераси с мега многото съседи, които си лягат в 9 вечерта – в което неприятно няма, само че и това не е моето.
Още в първата вечер ме удари мощна клаустрофобия. Звуците на щурци и таралежите от прилежащия занемарен двор внезапно ми залипсваха. Детето спи, тишината е гробищна, нямаш право да издаваш какъвто и да било тон – всички спят. Чашата бяло вино с мъжа ми минава шушукайки.
Звуците от хрупането на бадемите, които си хапва с уискито, бият на уши – не че мляска, просто нищо друго не се чува. Започвам да си мисля, че на гробищата има малко повече живот, в сравнение с тук. Заведенията в Черноморец също затварят рано. Стоя си зад оградената дребна тераса, потънала в екзистенциална тъга.
През деня чуваш по какъв начин хората вървят до тоалетна и решаваш да избягаш на плажа. Басейнът не е за мен. Има хиляди забрани – не можеш да внасяш храна и питиета, да се къпеш или плажуваш от два до четири, да пушиш.
Решаваме да отскочим до плажа на Градина. Той е необятен, водата чиста и нормално тиха. Да, но не. Точно в този миг и природата взема решение да ми отмъсти – мелтем напряко ни отвява.
Силният североизточен вятър ще беснее дни наред и ще е причина за огромно неспокойствие по морето, написа ФрогНюз тъкмо в този ден. Температурите ще са високи, само че хората би трябвало да са нащрек на морския бряг. В морето ще има изключително мощни безредици, тъй като вълните се образуват точно от мелтем – августовският вятър, който съгласно старите морски вълци " обръща морето ".
Страхотно – тъкмо това желая да чуя. Купувам си зелена шапка идиотка, с цел да не ми хвърчи косата във всички направления и се насочваме към Кайт бара. Мъжът ми е във екстаз – плажът ще е от бара. Поръчваме си по един коктейл, само че детето бързо припомня за себе си: “Мамооо, аз какво ще върша в този момент – не мога да се окъпвам в морето, не мога да си играя на плажа, тъй като ще ме отнесе, какво ще правяяя? ”.
Решавам да скатая малко от фамилната идилийка и да отида на разходка. На плажа има много спасителки. И защото са ми забавни, а имам опрощение да си приказвам с непознати хора, вземам решение да взема по едно изявление.
Кинезитерапевтка, академични учител, преподавател, инструктор по ски. Свобода – цяло лято на къмпинг на морето с децата, фантазия. Запознавам се с мега яки хора с мега яки истории, които ще ви описвам в идващите дни. Следобедът ми се оправя. Връщам се на Кайта със заряд и жадност за още диалози. Докато си приказвам с барманката в опит да поразпитам за оня клип от Джулая с боклуците по пясъка, чувствам една дребна ръчичка да ме побутва в тил: “Мамо, хайде, тръгваме. Искам хвърчило, за какво си говореше с тези хора, нали не ги познаваш? ”.
Намираме хвърчило, само че то не е по никакъв начин задоволително. Знаете, децата на отмора са извънредно превъзбудени: “Кога ще влизаш във водата, по кое време ще вървим на бънджито, може ли да ми вземеш нещо, дай най-малко два лв. за автомат с топчета, за какво през днешния ден няма да вървим в Созопол, няма ли да излизаме довечера, желая Ла Бубо ”.
Какво е Ла Бубо
Произлиза от въображението на художника Касинг Лунг. През 2019-а долита в обятията на китайската компания за колекционерски кутии Pop Mart, където става тотална сензация. Ла Бубо се продават в blind boxes – дребни кутийки, тъй че в никакъв случай не знаеш кой от моделите ще ти се падне – малко като лотария.
Днес има стотици разновидности: от дребни плюшени ключодържатели до големи специфични издания – някои костват стотици долари, а легендите приказват даже и за мистериозни фигури, за които се наддават десетки хиляди.
Почти вяко дете, което виждаме по крайбрежните улици, влачи в ръка по най-малко едно Ла Бубо – в действителност е шлагер.
Голямата цел е да се падне секретното, каквото и да значи това. Ние имаме четири броя, само че секретното все не се пада.
Взимаме следващото Ла Бубо и след вечеря в Созопол се насочваме на обичайна разходка в остарелия град. Обожавам това място – с всичките му сергийки, папагали, актьори и улични музиканти. Да, през последните години малко са се оляли с цените, само че до момента в който има пазаруване, ще има и предложение.
И в случай че се чудите къде съм – ще ме видите по-скоро в Созопол и Градина, в сравнение с в Черноморец. Не тъй като там е толкоз зле, а тъй като съм жаба с рога и всеки си има обичани места, от които в никакъв случай не желае да избяга.
Тихите вечери боря с писане, детските прищевки – с усмивка, а мелтем от през днешния ден към този момент го няма, тъй че не ме мислете – добре съм. Не тъй като всичко е топ, а тъй като нищо не може да помрачи хубавото ми въодушевление, когато съм на море.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ